28 юли, 2010

90 хиляди страници война

Предполагам вече всички разбраха за прословутите 90 хил. страници секретни документи, изтекли в Wikileaks. 90 хил. страници с ужасии, нямащи нищо общо с романтиката на военните, такава каквато се опитват да ни я показват. Нищо общо с образа на достойния военен, отишъл да се сражава за родината си.

Имам особено мнение за войната като цяло, и по принцип не говоря много за това, но в случая ще направя изключение. Войната е нещо лошо. И не в смисъла влаган от хипи-движенията, протестиращи срещу първото нахлуване в Ирак. Войната е цивилизационен показател, който показва доколко сме се отдалечили от животните. Или в конкретния случай - колко близко до тях сме всъщност. Войната зачерква изключително бързо всичко постигнато от модерното общество, за да го замени с първичната бруталност на интелигентните хищници. И продължавам да твърдя, че нивото на цивилизованост на една нация е обратнопропорционално на ресурсите, които отделя за военно дело.

Учудващо е, че все още има социопати, дори и в България, които продължават да възхваляват военното дело като някакво върховно достижение. Тези жалки хорица изтъкват възможно най-смехотворния аргумент, който някога съм чувал - че ресурсите отделени за войната са тласнали науката напред и това се е отразило добре и върху цивилния живот. Тези жалки хорица най-вероятно не успяват да сгреят нещо особено елементарно - ако ресурсите отделени за война бяха използвани наистина в цивилната наука, днес щяхме да имаме колония на Марс. А това няма как да се случи вече в близките 50 години, защото всички знаем какво направи онзи полуграмотен дислектик с бюджета на НАСА и космическата програма като цяло. Същият полуграмотен дислектик, който реши че е добра идея да се започне война за ресурси, при все че историята е категорична защо това не е добра идея.

Всичко това днес кулминира в тези 90 хил. страници изтекли документи. Защото нечия съвест вероятно се е обадила със закъснение и е съзряла очевадното. Но е притеснителна официалната реакция на това. Вместо да се разискват публично проблемите, описани подробно в докладите, се правят опити да се премести ударението върху сигурността на военните и тяхната операция. Цинизъм, та дрънка. "Сигурността на военните" е един от ония оксиморони от ранга на "война за мир". Военните по дефиниция не ги пращат на сигурни места. Просто нескопосан опит да се премести обществения интерес (тъй като всички искаме "да ни е сигурно"). Е, с тези войни за ресурси няма как да ви е сигурно. Ресурсите трябва да се търгуват, а не да се отнемат силово. Не е нужно да се обръщаме към историята за лоши примери, за да го осъзнаем.

И не съвсем встрани от темата, не преставам да се учудвам от отношението на уж цивилизования свят към професията на военния. Пропагандата направи всичко възможно да изкара тази професия като нещо заслужаващо уважение. И успя, с хората които мразят да мислят сами. Погледнато обективно, тези хора се възхищават на едни наемни убийци. Хора, на които се дава оръжие и големи суми пари, за да отидат на определено място и да убият определени хора. И върху това се хвърля едно красиво наметало от думи като "патриотизъм", "национален дълг", "защита на нацията" и прочее безумия. Без това фалшиво наметало няма да има разлика между един човек, взривил оживен пазар в единия край на света, и друг човек, окичен с медали за храброст и стрелящ напосоки по улиците на град в другия край на света.
Не мога да уважавам подобни хора, нито прехвалената им професия, колкото и да се опитват да ми промиват мозъка. Смятам, че човешкия живот е по-важен от красивите им глупости, под които прозира елементарна лакомия.
---

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли в тролосферата.