18 юни, 2009

Не че нямаше за какво да се пише ...

... през времето в което не писах. То не бяха избори, предизборни протести, мажоритарни кандидати, кампании, политическа проституция и прочее. Обаче ей на, нещата от зле отиват на по-зле. Купуването на гласове от обикновено престъпление се превърна в социален тероризъм. Престъпниците вместо да си купуват съдии и прокурори, решиха че ще им е по-лесно да станат депутати. Така наречените "синдикати" съвсем зарязаха маската на работещи за хората организации, и се юрнаха на политическото хоро с някакви странни протести по никое време. (Като нищо ще видим някой друг орден за някой друг синдикален лидер след някой друг месец или година).

И на фона на това украинският гражданин Сергей Станишев обяснява колко добре живеем. Бих искал украинският гражданин Сергей Станишев поне за месец да бъде на моето място, безработен, ходещ на интервюта за работа с местните робовладелци, които предлагат 300 лв. на месец за 6 дневна работна седмица с мисълта че са щедри. Очевидно споделяме коренно различни ценности, но това е нормално, тъй като Украйна е далеч.

Изобщо не споделям оптимизма на останалите блогъри. Не че от тях струи оптимизъм през всички отверстия, но все пак изразяват там нещо. Тц, колеги, колкото и да сте предпазливи в добрите си пожелания, пак няма да ни огрее. Само се абстрахирайте от идеята че не живеете толкова зле, и вижте как се е променила страната за последните 4-5 години. Чудна картинка, нали. И после се чудим защо народът бяга навън докато все още може. Защото нищо чудно скоро и това да не можем да правим, както е тръгнало. Добре че е Масларова, да ни забавлява с идеите си за връщане на емигрантите в България.

Май предстои тъжна история, и през следващите 4 години.
---

1 коментар:

Добре дошли в тролосферата.