05 октомври, 2008

Диалектика: как ще се оправим?

Близо вече година и повече водя един цикличен спор с мой познат, по темата от къде трябва да се започне "оправянето" на прогнилата държава. (По дефиниция приемаме, че държавата си е прогнила и не го правим на въпрос).

Според мен: трябва да се започне от най-ниското ниво, промяна в поведението на най-обикновените хора. Те просто трябва да станат нормални граждани, и да живеят според правилата. Не е чак толкова голямо усилие. Започва се с изхвърляне на боклука на съответните места и се стига до трудови осигуровки на 100%. Всичко това ще доведе до нещо като колективно самосъзнание, което пък си е на една крачка от гражданското общество (негласно приемаме, че такова в момента няма). Гражданското общество има свойството да упражнява осезаем натиск върху властта, което пък я кара да съобразява малко или много постъпките си с интересите на хората. Не е тайна, че в скандинавските държави именно натискът на гражданите като такива (а не на опозиционните партии) води до трусове сред властта. Типичен пример са оставки на министри при обвинения или дори само съмнения за корупция.

Контра-аргументи: гражданите сами по себе си са нищо. На практика липсва механизъм, който да ги обедини в обща кауза, дори да газят в свинщина до колене. Съществуват единици, които се опитват да променят нещата, и малко повече, които се опитват да живеят според правилата, но те са нищожна част. Никой не чува за тях, никой не следва техния пример. Смятат ги за чудаци и ги възприемат с насмешка или недоверие. Всички останали живеят на принципа "Аз сам нищо не мога да променя, когато другите започнат да се държат както трябва, ще се променя и аз". Основната теза тук е, че трябва да се започне от най-високото ниво - онези 240, дето по цял ден гласуват с чужди карти. Те трябва да са основната движеща сила за промяната и да дадат пример на "малките" хора, които така или иначе очакват това от тях.

Затовереният кръг е очевиден. Как обикновените хора да се променят, след като на върха вони, та се не трае? И как да се проветри върха, след като едни и същи хора биват избирани на всеки следващи избори, и те самите нямат стимул да се променят? Започвам да забелязвам, че този спор се води под една или друга форма почти навсякъде в обществото. И така вече няколко години. Та и ние така. Водим безмислени спорове, и чакаме някоя национална катастрофа. Емпиричния опит показва, че това май е единствения сериозен стимул за промяна.

Не е ли цинично, чакаме национална катастрофа, която да ни оправи проблемите?
---

1 коментар:

  1. Да предложа тогава и аз една гледна точка? ;-)
    Нито обикновените хора, нито в депутатите ми е надеждата.
    Ето тук съм обяснил от какви хора може да тръгне промяната: http://radobg.wordpress.com/2008/08/10/savior/

    ОтговорИзтриване

Добре дошли в тролосферата.