26 юли, 2008

Характеристики на българския политически изказ

Не, нямам предвид ежедневните глупости, които се леят в ефира. Забелязал съм някакъв шаблон в изказа на българските политици, който се повтаря независимо от партия, възраст, управляващи, опозиция. Тук само ще загатна части от шаблона, с уговорката ако не ме мързи да дефинирам и останалите.

  • "Аз, в качеството си на председател/министър/ръководител, ще ..."
Всичко живо, предимно министър, живее с мисълта, че е родено с качества за министерския пост, като не пропуска при всеки удобен случай да го изразява гласно. Всъщност, такова понятие няма, всички министри са взаимозаменяеми и това става очевидно поне веднъж на мандат. Понякога и през мандат. Това, разбира се, не спира министрите да се имат за богоизбрани и незаменими, но пък е забавно за страничните наблюдатели.


  • "Поемам политическата отговорност"
Горните магически думи у нас се употребяват много често. В едни по-нормални държави въпросната реплика върви в комплект с оставка. В българската реалност обаче тази реплика по-скоро се съчетава с горната концепция (за качествата). Използва се като заклинание за невидимост, съизмеримо с включването на аварийните светлини на спрял посред оживен булевард автомобил. Реално обаче нито невидимостта е истинска, нито въпросният министър/автомобил започва да пречи по-малко.

  • "Нека не гледаме само негативите"
Това е един вид защитна реакция срещу критиките, издигната до висините на условен рефлекс. Използва се почти изключително от управляващите без оглед на политическата партия, и изпъква особено отчетливо по време на вотове на недоверие или критика отвън. За по-дребни случаи на вътрешна критика обикновено се използва заученото "Да, ама пък ваш'та партия като беше на власт, тя таковата ..."

  • "Няма доказателства, че ..."
Това е любимата ми част. Специфична глуха отбрана, крайна мярка за париране на фрапиращо очевидни нарушения и корупция. Произлиза от дълбоко вкопаното убеждение на всички управляващи, че в България моралът следва законите, при все че в останалия сравнително бял свят е точно обратното (законите следват морала). В резултат се наблюдават изключително зрелищни пелтечения по медиите, които никой човек в будно състояние не би взел насериозно.

  • В края на мандата: изготване на план за действие за следващите 4-5 години
Парадоксално, но характерно поведение за политиците в нашия край на Вселената. Загърбвайки всякакъв здрав разум и обществени нагласи, управляващите изпълняват ритуала по разписване на бъдещето. може би с идеята че ако го направят достатъчно на брой пъти, невъзможното ще се сбъдне. Никой не знае защо всяко правителство продължава този ритуал, при положение че досега магията не е сработвала. Антрополозите все още се опитват да разберат.
---

5 коментара:

  1. Мхахахах Ник, абсолютната статия човек! За да бъда по култура ще кажа "скъсах си Д-то от смях" и си абсолютно прав. Не случайно и онези "празни тикви" от ЪпсурТ са подчертали фразичката "Поемам политическата отговорност", то от толкова повтаряне, чак в рап парчетата са я зачекнали...до къде стигнаха господата управляващи. Какво ще кажеш за идеята, че определят Бате Бойко за следващия президент/премиер, или което първо успее да се кандидатира :) ?

    ОтговорИзтриване
  2. Той че бате ти Бойко ще бъде Следващият се подразбира, обаче дали ще ни оправи в прекия или в преносния смисъл тепърва ше става ясно.

    ОтговорИзтриване
  3. Не е български патент това. М Македония казват: "Немам факти, но твърдам дека..." То и македонците са българи, но все пак...

    ОтговорИзтриване
  4. Да добавим още един любим израз "Подаването на оставки е най-лесното нещо". Моят коментар - щом с това не успяват да се справят при положение, че е най-лесното какво остава за истински "сложните" неща...

    ОтговорИзтриване
  5. О да, заедно с култовото "От както съм на този пост, си нося оставката в джоба".

    А междувременно забелязвам и друго характерно: непрестанното повтаряне на фразата "нашите европейски партньори". Този израз може да се разгледа от три страни.
    Първо, тия дето го използват най-вероятно си мислят "оф тия европейските бюрократи, пак ни се бъркат в сметките, говедата".
    Второ, искат гласно да кажат "Ей го на, виждате ли, не сме чак такива некадърници, щом можем да се наредим като партньори (пък било то и само на думи) до Холандия, Франция и Люксембург".
    Трето, онези в Брюксел сигурно си мислят "Абе тия крадливите профани къде се тикат и те в А групата".

    ОтговорИзтриване

Добре дошли в тролосферата.