19 юли, 2008

Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?

Вероятно на този въпрос в определен период от нашия преход, децата са отговаряли "Искам да стана президент". И аз така по едно време, особено към 90-те, когато бях на 9 години и по стечение на обстоятелствата гледах наживо избора на Желю Желев за президент на страната. Отделно с това тъкмо навлизаха холивудските филми, в които президентът на САЩ беше представян едва ли не като местното полу-божество. И предполагам, че не съм бил единствен.
Че президенти няма да станем вече е ясно, но тези дни се чудя, има ли нормални хора, които да искат да седнат на стола на Първанов след като той си замине? Мен лично ще ме е срам.
---

4 коментара:

  1. Аз лично не бих седнала на ничии стол в парламента, независимо дали е на президент, премиер или някой народен представител. Като малка никога не съм желала да бъда някоя от посочените личност, даже напротив исках да бъда пенсионерка. В едно есе бях описала налудничавата си идея, тогава ме накараха да я прочета пред целия клас.
    Сега като се замисля и пенсионерка не желая да бъда, защото това е равносилно на мизерия.В момента май най много хората в БГ желаят да са тарикати и крадци!

    ОтговорИзтриване
  2. Не знам дали го помниш това време, но имаше нещо като традиция в училищата на рожденните дни на хлапетата другарчетата му да му пожелават да стане еди-какъв-си. И повечето бяха пожарникар, полицай, лекар (култовото "космонавт" не го споменавам дори).
    Та малко и за това се замислих тия дни, щото тия професии в нашето ежедневие се сещаш с какво ги отъждествяваме на първо четене.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Поздравления за оценката. Но пък от друга страна не трябва да им оставяме всичко. Затова след време трябва някой с нашето мислене да седне в стола на Първанов. Иначе се предаваме, нали?

    ОтговорИзтриване

Добре дошли в тролосферата.