16 юни, 2008

За малко в света на хората

Днес реших да се завърна за малко от едно по-интересно място. Там изпаднах преди около десетина дена, може би две седмици, загубил съм представа за дните. Какво обаче заварих в настоящия свят?

Футболен клуб ЦСКА останал без лиценз, случвали се някакви фенски безредици, службите тръгнали да разследват. Александър Томов първо видял в цялата работа антибългарска кампания, после прозрял, че това е конспирация на лошите от Левски. Футболния клуб, нали. Така както е почнало очаквам при следващото ми завръщане да видя как Томов обвинява извънземните. Че тия глупости с антибългарските кампании взеха да излизат от мода.

Пак по темата, започнало било Европейското първенство по футбол, даже имало и класирали се за четвърт-финалите аз докато се усетя. Не че съм особен фен на спортни събития, обаче понякога се заглеждам в по-големите първенства, особено ако не участва български отбор. По-спокойно ми е, някак си. Но този път вероятно ще пропусна, имам цял континент да спасявам.

Нататък. Financial Times цитират една грандиозна изцепка на лицето Сергей Станишев, където той заявява, че спирането на еврофондовете щяло да подкокороса екстремизъм в страната. Да е първи април не забелязах, но хубаво се посмях на детинските изблици на Станишев. Не че му е за първи път, но това е достойно за Парада на глупостта, при все че анализаторите единодушно го окачествили като опит за политическо изнудване. Така де, в нашия политически живот изнудването има традиции и вече е начин на съществуване, да си го кажем направо.

Май няма връзка с горното, но няколко дни по-късно президентът Първанов решил да се скара на непослушното дете, дето дрънка глупости където и когато не трябва. "Мрън мрън бе Сержо, що така правиш. Не ме гледай мен какви хора къде назначавам, ами си внимавай с твоята паничка." И така нататък.

Всички тези неща ги подминах с презрение и донякъде липса на интерес. Задържах се обаче на новината, че Ирландия е отхвърлила на референдум договора от Лисабон. Лошо. Като поддръжник на федеративната идея за Европа си знаех, че въпросната идея на практика си отиде с отхвърлянето на проекта за Конституция. Отхвърлянето на Лисабонския договор обаче беше огромна дупка на пътя, който водеше към една по-подредена Европа, с по-ясни правила и по-разбираема бюрокрация (ако това е възможно). Което е поредното доказателство, че важни международни решения не трябва да се гласуват от масите. Това е все едно преговорите по Карибската криза да били публични (а-ла Българската кръгла маса) и решенията по тях да се изгласуват на референдуми тук и там.

Потапям се отново в другия свят. След още две седмици се надявам този свят поне да е започнал да се държи малко по-адекватно.
А дотогава, Neverwinter awaits ...


---

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли в тролосферата.