29 май, 2008

Цивилизацията няма цел за съществуването си

Това е моето глобално виждане в момента. Не е нужно да се лишаваме от човешката гледна точка, за да го разберем поне малко.

Homo sapiens, бидейки доминиращ и разсъждаващ животински вид на планетата, действа крайно ирационално. Въпреки че претендира действията му да се ръководят от разума и логиката (характеристики, сравнително неразвити в останалите животински видове), той няма ясна цел за съществуването си. Перспективите, които се представят на народа от силните на деня са всъщност изключително краткосрочни, те не се простират отвъд следващото поколение. Привидно разумният homo sapiens живее днес за утре, той не си поставя по-дългосрочна цел от собствения му живот, вероятно поради един страничен ефект от интелигентността му - ирационалния егоизъм. Веднъж осъзнал че е смъртен, и че не може да промени този факт, homo sapiens изоставя глобалното добруване и започва да се грижи единствено за себе си.

Тази особеност на вида е довела до някои изключително прахоснически поведения. Типичен пример за това е войната. Една напълно остаряла концепция, но въпреки това изключително широко разпространена и почти винаги на дневен ред в глобален план. Вместо Човекът да осъзнае, че притивоборството с останалите няма да му донесе нищо добро, той въведе нови и нови критерии, по които да се саморазграничава от другите. Именно тези разделения са в основата на повечето глобални проблеми днес. Няколко са основните фактори, които са изкуствено създадени и карат хората да се разделят:
  • Религиите. Въпреки че за времето за което са създадени религиите изиграха своята роля (била тя добра или лоша), в момента те са един от основните признаци на разграничаване. Разграничаването води до противоборства, противоборствата водят до конфликти, а конфликтите прерастват в безполезни войни, които прахосват не само човешкия ресурс, но и природния.
  • Икономиката. Тази точка е доста спорна, поради залегналото в общественото съзнание схващане, че без икономика не би съществувало и самото общество. Това без съмнение е така, но икономиката вече далеч не е онази мрежа от търговски взаимоотношения и услуги, които крепят света. В момента икономиката се развива на принципа "прецакай другарчето си", тя задушава повечето добри идеи които нямат солиден финансов гръб и изобщо не обръща внимание на сферите, които не биха донесли печалба. Тук, естествено, веднага може да се направи паралел с ирационалния егоизъм, добруването на "Аз"-а за сметка на "другите". Разделението богат/беден води до завист и противопоставяне. Напълно нерационално е поведението на много богатите, които искат да станат още по-богати за сметка на останалите. Не по-малко ирационално е пък поведението на бедните, които искат чрез сила да отнемат богатството на богатите. Тогава те стават богати и кръгът се завърта отначало. Спомнете си само комунизма и подобните му комуниални строеве.
  • Национализма. Донякъде обвързан с религиите, но не изцяло. Разделението по национален принцип дори и в 21 век предизвиква някой от най-нелогичните постъпки. Насилие, етническо прочистване, дискриминация, и в крайна сметка - война, за която вече стана ясно че е разхищение на ресурси.
Напълно е възможно обаче всички тези ирационални поведения да са в резултат именно на първоначалния проблем - липса на ясна цел за съществуването. Решаването на горните проблеми не е цел, разрешаването на тези проблеми е трябвало да започне още с индустриалната революция, тъй като точно тогава са се открили необятни възможности за решаването на проблемите. Ясна цел може да бъде постигането на нещо глобално, а не разрешаване на проблеми, които по начало не би трябвало да съществуват днес. Ясната глобална цел трябва да е приоритет на всички правителства във всички страни. Днес това е абсолютно невъзможно, тъй като повечето правителства не планират по-далеч от следващите избори. В най-добрия случай до по-следващите. Това е основният проблем при демокрацията - тя също се е изродила до явление, което дори няма точен термин. Нужно е само да погледнем развитието на България или на някоя от другите пост-комунистическидържави (тъй като са най-близо до нашата действителност). При все че България не може да бъде критерии, подобно отношение към принципите на демокрацията има почти навсякъде по света.

Цивилизацията не може да си отговори на въпроса защо съществува. Тя не може дори да подсигури спокойното си съществуване, защото е раздирана от маловажни, преекспонирани проблеми. Цивилизацията може да постигне много повече от опазването на вида Homo sapiens, тъй като според мен на този вид му остават не повече от 100-150 години съществуване при подобен развой на събитията. Не, цивилизацията можеше да си постави много по-мащабни цели, каквито са се появявали за кратко в едно или друго общество. Дали това ще е изследване на космоса, или колонизиране на други планети вече е без значение. Приоритетната идея на Кенеди за кацане на Марс се превърна в страничен проект. Луната беше забравена, за последно там човек е стъпвал през 1972 година. Едно от модерните чудеса, сътворени от homo sapiens- телескопът Хъбъл, ще бъде зарязан без наследник (въпреки твърденията за обратното).

Струва ви се, че тези неща звучат прекалено фантастично, прекалено нереалистично или прекалено несериозно? Помислете пак. С нищожни ресурси няколко държави успяват да излязат отвъд атмосферата на планетата, да изпратят техника на друга планета и да изследват пространството около нас. Ресурсите им са нищожни, тъй като тяхната дейност не носи печалба и не е финансирана както трябва. А какво би станало, ако за подобни дейности се впрегнат ресурсите на цялата ни планета?
---

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли в тролосферата.