24 май, 2008

Струва ли си етноцентризма?

Става дума за 24 май, за съжаление. Ни най-малко нямам идея да оспорвам важността му за българското общество, но понякога се чудя нещо друго, което няма как да променим така или иначе. Наистина ли е толкова положителен факта, че имаме собствена азбука и език? С какво сме по-различни от романските и славянски езици, ползващи латиница? Не ни ли пречи това донякъде?

Струва ми се че се раздвояваме между вътрешната гордост от езика и азбуката, и рационалното преследване на знания за повече езици. Владеенето на един, два и дори повече езици е на практика задължително в наши дни. В този смисъл не би ли била една унификация във вербалното общуване приемлив компромис, с който можем да оправдаем отказването си от националния език? Колко ли средства би спестил света от услуги за преводи и легализация на документи?

Само за тромавата бюрокрация на Европейския съюз на година се отделя солидна част от бюджета на общността. 23 официални езика и 3 официални азбуки. Най-търсената професия - преводач от естонски на малтийски. Локализацията на софтуер идва отделно. Без да броим психологическата бариера, която е донякъде пречка за упражняването на един от фундаменталните принципи - правото на свободно движение на хора. Ако не знаем езици сме за никъде, това е дори мантра в университетите.

Подобни размисли не са особено подходящи за 24 май, но пък имам лошия навик по празници да се замислям за тяхната обратна страна. Дали само аз я виждам?
---

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли в тролосферата.