13 април, 2008

Една закъсняла оставка

След като цял месец най-силовата структура в държавата - МВР, се тресеше от скандали, най-после министър Румен Петков реши да подаде оставка. Че това е закъснял ход, никой не може да оспори. Оставката на министъра беше искана от парламентарната опозиция, от вътрешната в БСП опозиция, НДСВ плахо загатна за смяна на министъра но не посмя да го каже в прав текст, от Европейската комисия също повдигнаха вежди и погледнаха укорително насам. Ситуацията придоби дотолкова сюрреалистични краски, че в блогосферата бе организиран литературен конкурс по темата. А след публикуването на стенограмата при изслушването на ген. Ваньо Танов много хора започнаха да се питат що за филм е този в който живеят. И с право.

Преди часове днес, неделя 13 април, почти тихомълком бе обявено, че Румен Петков сдава поста, а премиерът е приел оставката му. Най-вероятно почивният ден неделя е избран с надеждата медии и общество да не са толкова активни и да започнат с коментарите едва от понеделник. Уви, за добрите новини няма почивен ден. Тъжни обаче са думите, с които Петков се изправи пред журналистите за да направи изявление.

Оставката ми не е израз на слабост и не е поддаване на натиск, в чиято основа са клеветата, клюката и интригата. Тя е знак за ясен стремеж за повече държавност и укрепване на държавните институции. Обществото се нуждае от необходимия и убедителен знак, който дава възможност не просто да се генерира политика, но и тя да има чуваемост, както и да се осигури възможността за провеждане на един солиден политически и професионален дебат за необходимите дълбочинни промени в системата на правоохранителните органи на България.

Едва ли някой си е правил илюзиите, че понятия като "поемане на отговорност" и "признаване на грешките" присъстват в активния речник на българските министри през последните поне 15 години. Грозно е обаче да чуем от вече бившият министър оправдания, съдържащи думите "интерес на държавата и държавността". Държавността на практика отдавна не съществува, а стандартният словесен онанизъм е поредната подигравка с хората, която те обаче няма как да осъзнаят напълно.

Всъщност, напразни са и илюзиите че кой знае какво ще бъде променено до края на мандата на това управление. Че Румен Петков ще продължава да дърпа конците от сенките е очевидно за всеки трезвомислещ. Всичко това прилича по-скоро на парадна смяна на караула, колкото да бъде замазано положението пред Брюксел, от където, трябва да признаем, дойде основния натиск. Не от хората, не от опозицията, не от сарказма на интернет обществото. От Брюксел.

Накратко - промяна няма да има поне до края на мандата. Румен Петков никога няма да бъде съден. Никой от днешните управляващи няма да влезе в затвора. Сюрреализма в който живеем продължава, въпреки скромните опити да сменил художествения стил.

1 коментар:

  1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване

Добре дошли в тролосферата.