04 март, 2008

Отново до хижа Тъжа

За трети път до там, и все по различен маршрут. Този път началната точка на пътуването беше село Тъжа. Крайната се намира на 28.5 км. от гарата. Групата ни се състоеше от 28 човека, от които само 4-5 бяхме посещавали тази хижа и преди. Поне половината не бяха правили преходи изобщо. Може би затова си помислиха че се шегуваме, когато казахме че до хижата са към има-няма 30 километра.


Тук гадовете все още са росни и си нямат идея, че до края на деня ще се намират на планината която се вижда в ляво.


По пътя


Поради обилното снеготопене подобни водопадчета бяха честа гледка



Знаехме че ще има сняг, обаче това беше прекалено. Сутринта беше фирнован и по него се вървеше лесно, но пък за наш късмет времето беше хубаво, и по някое време фирновката започна да се топи, при което затъващите до колене в сняг хора станаха обичайна гледка.


Съществената част от пътя

Пътят, който по принцип се взема за около 4 часа, ние минахме за 7 и повече. Да тръгваш с голяма и разнородна група обикновено е лоша идея. Разликата между първите и последните пристигнали в хижата беше около час.


Изглед от хижата, 1510 м.н.в.


На следващия ден по-големите ентусиасти решихме да изкачим връх Марагидик, 1889 м.н.в. Вятърът беше неописуем. В града няма как да се срещне подобен, но горе в планината нищо не го спира, и е в състояние да помести и най-масивните членове на групата. Заедно с почти минусовата температура, комбинацията беше невероятна. Мдаа. Но пък гледката от върха си струваше мръзненето.


Снежна козирка. От тия гадости тръгват лавините




Едно от тия селца долу трябва да е Априлци




Пътя надолу

На другата сутрин трябваше да станем безумно рано, за да хващаме обратния път. Може би затова изгрева ми се стори толкова красив.



Този път слязохме по северния склон, където слънцето не огрява особено много. Снегът беше до кръста. Буквално.


Добре че имаше подобни чешмички

Пътуването ни завърши в живописното селце Острец, което понастоящем май е квартал на Априлци. Характеризира се с 3 километровата си главна улица. Всъщност, май единствената улица.


В центъра на Острец

От там на автобус до Троян, след което в любимите ни вагони на БДЖ.
И така до следващия път.

Повече снимки тук.

1 коментар:

  1. Бравос, Марна мн обича планини :P.
    Снимките са страхотни, особено изгревите, поздравявам те за добрата фотография, все нямах време да ги видя всички, но като за закуска ми дойдоха точно на място.
    Важното е, че си изкарал добре :)

    ОтговорИзтриване

Добре дошли в тролосферата.