16 декември, 2007

Драги мои приятели,

Осъзнах, че не сте ми необходими. Освен още много други неща, осъзнах и че приятелството далеч не е това, за което пишат в дебелите книги. Трябваше ми много време за да го разбера, но времето за заблуждения отмина.

Няма смисъл да подхранвам вече социалния си егоцентризъм чрез привързване, защото последващата цена която се заплаща е по-висока от евентуалните позитиви. Приятелство означава привързване, привързването предполага доверие, а доверието води до склонност да разчитаме един на друг. Което на пръв поглед никак не е лошо, но това означава да дължиш нещо на някого, както и да очакваш от него да ти е длъжен всеки път когато е имал нужда от помощта ти. Всичко това става на подсъзнателно ниво, но винаги изплува на повърхността под една или друга форма. Това е едно от нещата които осъзнах напоследък - не желая да съм длъжен на някого, още по-малко желая да разчитам на някого за помощ или подкрепа. Това е нездрава практика и съм склонен да се откажа от нея.


От много години смътно осъзнавам всички тези неща, но едва сега мога да ги формулирам конкретно. До някаква степен може би помага факта че вероятно страдам от SPD, но не мисля че е болка за умиране, това дори може да е благоприятно за развитието на всеки индивид. Разбрах, че да разчиташ на някого за нещо не е много добра перспектива, просто защото по Закона за Всемирната Гадост никога не можеш да разчиташ на подкрепа точно когато ти е най-необходима. Оказва се, че ти липсва социална опора, което те прави несигурен. От друга страна, привързването към каквото и да било винаги има лош край. Няма вечни неща, затова не е хубаво да се привързваме дори към четката си за зъби, просто защото някой ден ще се наложи да я сменим. Сравнението не е особено коректно, но на практика се отнася за всичко.

Единственото вечно нещо в живота ни май е вярата че вечни неща може би съществуват. Това важи и за приятелството, и за връзките, и за брака, и за семейството, изобщо за всичко. Осъзнаването на всичко това е само на една крачка от осъзнаването, че самотата е добродетел. Единствено психически силните не се нуждаят от социални опори, те могат да са самостоятелни във всяко едно отношение. Това в никакъв случай не означава, че самотните са социално неадекватни, напротив. Особено в случая с SPD, те просто избягват социална обвързаност защото нямат нужда от нея. И не, не са социопати, които подтискат поривите за самоубийство и живеят ден за ден. Те в известен смисъл са по-нормални от всички нас, защото са осъзнали някой социални истини, с които всики ние редовно се сблъскваме и въпреки това отказваме да приемем. Донякъде им завиждам, защото те вече са преживели социалната си привързаност към други индивиди, докато на мен това тепърва ми предстои.

Далеч съм от мисълта че се превръщам в социопат, но социалното общуване започва да ми се струва прекалено. Хората имат навика да занимават един друг с безмислици без дори да го осъзнават. Кому е нужно това? Типичен пример са телефоните за връзка, които работодателите изискват от потенциалните служители. Никой не се замисля, че е далеч по-удобна и смислена комуникацията чрез email. Така освен че никой няма да притеснява никого в някаква ситуация която не предполага подобен разговор, но и въпросите и отговорите са далеч по-обмислени от колкото импровизацията в директен разговор. Но тук изобщо не става дума за последващо интервю, а единствено за първоначалния контакт между двете страни. Много неприятно.

И нещо за финал. Преди няколко седмици докато се прибирах нощем сам под дъжда се замислих, наистина ли е толкова е толкова сигурен избора в предпочитанията между двете възможности: предпочиташ да се мотаеш сам в дъжда, осъзнавайки че точно в този момент други хора правят секс на фона на падащия дъжд, или предпочиташ да си на мястото на въпросните хора и даже да не се замисляш че точно в този момент някой върви сам в дъжда?


1 коментар:

  1. Груб си, Ники. Заложено ни е да имаме нужда да се доверяваме и да осигуряваме доверие на хората, които обичаме. Точно защото ги обичаме - безусловно, се доверяваме - безусловно. Човекът е социално животно, нали ;) А това, че адът е другите е подробност :Р

    ОтговорИзтриване

Добре дошли в тролосферата.