31 декември, 2007

2007 в ретроспекция

По никое време се сещам да напиша и своята визия за изминалата година. Е, по-добре късно от колкото после.

Две и седма не започна добре, признавам. Едно събитие поразтърси нашия малък и сплотен колектив от колеги и приятели. След което той остана още по-малък и далеч не така сплотен. Днес е по-голям в пъти но за сплотеност и дума на може да става.

Бях поставен в положение да обичам без това да бъде забелязвано от другите.

Участвах в походи до хижите Тъжа, Ехо, и Рай. Отново. По време на което газих с часове в преспите, докато в града хората се оплакваха от зимата без сняг.

Спасих човешки живот. След което може би в знак на благодарност ми го изкараха през носа.

За съжаление не успях да посрещна юлския изгрев. Почти успях, но метеорологичните условия не позволиха. За сметка на това разбрах колко много се е променило скромното курортно селце Кранево, което в детските си спомени свързвах с незабравими училищни екскурзии. Промяната, за нещастие, не беше особено положителна.

Успях да изненадам себе си, като напук на всички срокове успях да напиша дипломната си работа и успешно да я защитя, придобивайки по този начин скромната квалификация "бакалавър по европеистика". Мотото ми в случая беше "Всичко в последния момент". Всъщност, това е мотото ми в повечето начинания. След това бях изненадан дори още повече, когато бях приет в магистърската степен по политология във Велико Търново. Понякога късмета работи дори и за мен.

Успях да си върна близък приятел, когото мислех че съм изгубил. Късметът ми не пропусна да се реваншира, защото малко след това изпратих този приятел зад граница, от където едва ли ще се върне. Въпреки това й пожелавам успех в начинанието, нейният късмет винаги е бил на ниво за разлика от моя.

Разделих се и с друг добър приятел, с когото мислех че съм свързан безрезервно и завинаги. Е, сега поне знам че хората се променят, и в повечето случаи не към добро. Ако утре се срещнем на улицата вероятно няма да си кажем и "здрасти" дори. От нея ми останаха само няколко бели косъма в косата, леки психологически отклонения и купища снимки.

Напук на всичко, намерих си работа в последния работен ден от годината. Работа, която няма да ме задължава да се обличам "прилично", да вися цял ден на бюро или да се бръсна всяка сутрин. Но за това - друг път.

Междувременно осъзнах колко вреден и опасен наркотик е алкохола, като една от основните ми цели през новата година е да го обясня на колкото се може повече дървени глави. Затова просто ще вдигна тост с друг наркотик - Пепси.

2 коментара:

  1. Ах милия. Не бе смях, не бе чудо, Ники наред с камарата блогъри теглил чертата(=) на 2007ма, извадил(-) всички причини, за които може да отрони само едно "мрън" и предполагам установил, че резултата в края е 0.
    Е дано поне 2008 ти донесе малко повече емоция.
    Някъде слушах, че "уж" според номерологията числата, които формирали 2008 били по лоши, а пък астролози казват, че влизаме в по добър кармичен кръг извън съзвездието на не знам си, коя си платена (юпитер ако се не лъжа), тааа противоречът си малко, ама ние ще си свиркаме.
    Както казва познат, каквото е такова, и да не забравяме, всичко зависи от НАС. :)
    Иначе 2007 беше готина, и как иначе, живи сме, здрави сме и вкусовите ни рецептори са в ред, нали всичко хубаво минавало през стомаха, та в тоя ред на мисли :).
    Съжелявам за дългия пост, ама съм сигурна, че ще ми простите.
    Хайде със здраве. Сполайте.

    ОтговорИзтриване
  2. Белите косъмчета били знак за изживяно щастие, Ники:) А за 2008... Равно е на 10, което е 1 по нумерологичните... Сметки;) А 1 е Началото:Р Хайде, едно ново начало:)
    Май трябва да ти преглеждам блога по-често, че то вече април...

    ОтговорИзтриване

Добре дошли в тролосферата.