25 ноември, 2007

Заражда ли се (отново) гражданското общество?

В биографичната си книга "Въпреки всичко", Желю Желев твърди, че в България гражданско общество е съществувало доста преди 1989г. Това не е далеч от истината поради една основна причина - имало е обща цел за огромна част от обществото. Понятието "жажда за свобода" сега звучи тривиално, помпозно и натруфено, но всъщност е било напълно реално по времето на тоталитарния режим в България. (А на практика и във всяка страна под тоталитарен режим). Къде изчезна това общество след 1989г.? Изчезна ли то всъщност?

Всъщност да, изчезна. Беше претопено под натиска на злободневните проблеми, масовата бедност, инфлацията, престъпността, прехода ... Всеки живееше в свой собствен труден свят и се бореше със своите собствени проблеми. Липсата на обща цел разедини довчерашните съмишленици, те вече нямаха за какво да мечтаят заедно, те трябваше да оцеляват. И те оцеляваха. Отделно един от друг. Не обединиха своя глас нито срещу престъпността, нито срещу мутрите, нито срещу пирамидите, слушаха чалга вечер и се наливаха с ракия. Съвсем слаб проблясък в общественото самосъзнание ги събра за кратко през студената зима на 1997 година, след което отново се превърнаха в население, вместо да продължат да са общество. И така почти десетина години. Аз поне не си спомням да се е случвало нещо, което да събуди обществото в населението, с изключение на разни чалгаджийски кампании, но е много спорно до колко те се водят обществени прояви. По-скоро рекламни. Имаше опити за внушения, че стачките на определени съсловни организации били проява на обществено мнение. Глупости. Синдикатите в България далеч не са това което би трябвало да бъдат. Да не говорим за лидерите им - единия хирург, другия патолог. Дори стачките които се организираха, бяха обилно гарнирани с политически контекст, и случайно се падаха все около избори. Чудесни граждански прояви, няма що.

През тази година обаче започнаха да се случват разни неща, които почти успяха да ме убедят, че малко по малко започваме да приличаме на общество, а не на стадо. Процеса започна в сравнително невероятно място - интернет блоговете. За кампаниите "Да спасим Иракли/Странджа" всички сме чували. Чухме и за организацията на протестите, постигната единствено чрез интернет комуникация. Повдигнахме вежда и се намръщихме, когато разбрахме че Мишел е бил привикан в МВР за да му бъдат набивани обръчи, задето е изразил позиция и е отразявал протестите. Със сигурност много от нас се замислиха, наистина ли искаме да живеем в полицейска държава? И в някаква степен да изживяваме разказите на родителите си от едни не съвсем светли комунистически години? Аз поне се замислих. Очевидно и голяма част от блогосферата.

Следващата случка. Квартален интернет доставчик със съмнително качество на услугите. След няколко парливи коментара от страна на недоволен клиент, критикуващ качеството на услугите, фирмата решава да приложи последните МВР тактики, изпращайки чрез адвокат съмнително от юридическа гледна точка писмо. Което казва съвсем ясно, че ако потребителя не престане да оповестява публично лошото качество на услугите, срещу него ще бъде заведено дело, и междувременно се изисква да бъдат изтрити всички публикации по случая. В началото си помислих, голяма работа, това ще отиде в графа "Куриози" и ще бъде забравено. Не би. Бях искрено удивен от реакцията на блогосферата, която излезе (както някой беше се изразил) с тежката артилерия. Всички видни блогъри изразиха мнение по случая, и нито едно от тях не беше в полза на Селинет. А след като в петъчното си издание дори Капитал коментираха ставащото, стана ясно че това изобщо няма да остане в архивите като поредната весела случка с некадърен интернет доставчик.

По-важно обаче беше друго - започва да се формира едно ново общество, изключително реактивно към всичко нередно което се случва. Случки като тази донякъде ме радват, те са своеборазен катализатор на процеси, които трябваше да се случат преди много години. Тоест, процеси, които не трябваше да бъдат прекъсвани изобщо. Лошото обаче е че процесът започва от една специфична група, интернет обществото, чиито глас не винаги се чува достатъчно силно. Липсват сериозни публични изяви, поради факта че повечето жители на блогосферата не са видни обществени фигури. Парадоксалното е че повечето неправителствени организации, а дори и парламентарно представената опозиция, по дефиниция предпочитат да мълчат, вместо да оправдават съществуването си и да надават глас когато е необходимо. В никой случай не може да се каже че реакцията на споменатите организации беше адекватна както при случая със Странджа и Иракли, така и с полицейския произвол по време на стачките, да не говорим за казуса с Мишел. Но все пак, началото е поставено. Отново.

1 коментар:

  1. [ЦИТАТ]Парадоксалното е че повечето неправителствени организации, а дори и парламентарно представената опозиция, по дефиниция предпочитат да мълчат, вместо да оправдават съществуването си и да надават глас когато е необходимо.[/ЦИТАТ]

    Добре, че все още има будни хора, които не мълчат и правят по нещичко! :-)

    Добре, че се родиха блоговете, иначе и досега щяхме да си кретаме с бъгавите ни медии, които когато решат, премълчават или пъл изопачават фактите!

    Добре, че все още имаме граждани в България! Но не са много... и много от тях заминават, за съжаление.

    Не ги упреквам и аз... :-/

    ОтговорИзтриване

Добре дошли в тролосферата.