07 юни, 2007

За музиката

Винаги съм се изумявал от социално-културния и психологически феномен, наречен музика. Днес за пореден път бях удивен от контраста, който може да породи въпросното изкуство в когнитивно-оценяващия апарат на случаен простосмъртен (в случая - мен). Не че не съм преслушвал скромния си музикален архив поне 10-15 пъти, не, просто днес се замислих в дълбочина (доколкото това ми се отдава), след като чух в последователност две любими мои песни.

Тук съвсем не е момента да спомена за странния си музикален афинитет, но въпреки това ... Любимия ми стил е melodic death metal. Не, няма почти нищо общо с образите които подсъзнанието услужливо предоставя като рефлекс на словосъчетанието от 3 думи. Това е една изключително разнообразна музика, където константа е единствено тежкия вокал, а понякога дори и той липсва, да не говорим за присъствието на дами във вокалния елит. Въпреки че текста в повечето случаи е неразбираем поради характера на изпълнението, изключително често се срещат политически, социални и културни намеци, а в някой случаи се среща открита политическа критика (като в песните на Darkest Hour и Dark Tranquillity примерно). Почти изцяло липсва любовната лирика, въпреки че някой би казал че по принцип липсва членоразделен текст. Дотук с лирическото отклонение.
Двете песни за които говорех дори бяха на една и съща група, и с малко късмет можете дори да ги чуете.

Dark Tranquillity - Auctioned


Dark Tranquillity - Static


Странно как се развиват изкуствата, и как се появяват нови. Изобразителното и изящното изкуство, например, от хиляди години следва едни и същи принципи; четка, бои, платно, глина, мрамор, гранит. Дори стиловете не се променят особено с течение на времето. Докато музиката претърпя няколко големи революции, и то в рамките само на 50-60 години. Единствено класическата музика не претърпя големи метаморфози като такава, въпреки че се наблюдават интересни залитания тук-там. Все пак, звуците които хората възприемат като музика, зависят до голяма степен от епохата, местоположението, както и от културния и личния вкус. В момента липсва точна дефиниция за феномена музика, по простата причина че всяка от фундаменталните му съставни части (ритъм, мелодия, хармония, темпо, глас, поезия) е възможно да липсват. Направете паралел между класическата музика (Рахманинов) и някой от модерните издънки (Drone doom metal или Grindgore стиловете). Прилика никаква, но все е музика. Дори чалгата е един много интересен феномен, на който започнах да гледам по-задълбочено след като прочетох някой трудове на проф. Стателова.

Оставам си на мнение че музиката е плод на обществото, както и негово отражение. Тя понякога е продукт на нуждите и желанията на обществото (като рока и Beatles), друг път идва да запълни културната ниша след някоя социална революция (чалгата в България като локален феномен след 1989 г.; и техно музиката в световен мащаб като резултат от информационната революция).

Всъщност, всички тези неща бяха избълвани от човек, който все още не познава нотите и в 8-и клас щеше да остане на изпит по музика. Ирония ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли в тролосферата.