04 февруари, 2007

Етиката в анонимното Интернет общуване

Само допреди 10 години понятието "Интернет общуване" беше не просто непознато, но и на практика все още несъществуващо. Интернет беше с изцяло професионална насоченост, и малцината, които го ползваха за забавление едва ли са осъзнавали напълно потенциала на глобалната мрежа. Какво е положението днес? Изобщо няма да е пресилено, ако заявим с чиста съвест, че Интернет движи света. Огромна част от работа се извършва в Интернет, особено в административната и медийната сфера. Всъщност, тези неща са очевидни.

Има обаче една сфера на Интернет, която много хора и до ден днешен смятат за несериозна и незаслужаваща внимание, обект на интерес единствено от тинейджъри и хора с твърде много свободно време. Персоналната Интернет кореспонденция, запознанствата в мрежата, както и всички чатове, форуми и прочее еманации на разкрепостеното модерно общество, са известни доста отдавна на средностатистическия техно-ентусиаст (да не се бърка със специфичния музикален стил). Въпросните комуникационни центрове в момента преживяват истински бум, поради което се превърнаха в обект на интерес за много наблюдатели, анализатори, специалисти по социални комуникации, че дори и политици. Не един или двама министри вече имат блогове, доста от депутатите също. Като широки публични прояви се считат и онлайн чатовете на министри и политици с всички желаещи да говорят с тях. Президента има собствен ICQ номер. Всичко е много хубаво, обаче ... тук се проявява едно от основните опровержения на либертарианската идея - хората по природа не са изтъкани единствено от добри намерения. Самата специфика на Интернет комуникациите предразполага към изключително много злоупотреби.

Анонимността е хубаво нещо, но в неподходящи ръце може да е досадна, дразнеща и дори вредна. Мрежата е пълна с примери на горното твърдение. Всеки може да се регистрира в сайт за запознанства, като информацията която подава се приема "на доверие" и се публикува без каквато и да е проверка (проверката всъщност би означавала нарушаване на анонимността, да не говорим колко трудна от практическа гледна точка би била тази проверка). Така можем да се представим за произволна личност и да полазим по нервите на друга произволна личност. Мотивите за подобно поведение са колкото разнообразни, толкова и многобройни, а науката психология все още изостава в това отношение. Спецификата на комуникацията не предполага поемане на вина при нарушения, освен ако не са в грубо нарушение на законите, или сме полазили по нервите не на когото трябва. От друга страна - та ние сме анонимни, и се намираме в България, защо да не се позабавляваме за чужда сметка? Друг негативен аспект на анонимността е непристойното поведение, изразявано на места, които са предвидени да бъдат свободни за изразяване на мнения по всякакви проблеми. Не може да се отбеле и и факта, че във виртуалния свят авторитета е нещо не напълно обособено (но съществуващо въпреки това) и не са много онези които го зачитат. Пословична обаче е тенденцията да обръщаме свободата на слободия, така че подобни Интернет-подиуми или много бързо западат като ненадеждни и несериозни, или се превръщат в строго контролирани зони, където правото на свободно изразяване е накак спорно.

В заключение, Интернет общуването все още е твърде ненадеждно, несигурно от гледна точка на полезност и лично аз не бих го препоръчал на хора, които не са достатъчно подозрителни към всичко което видят/прочетат/чуят в Мрежата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли в тролосферата.