19 октомври, 2007

Интересни вещества и въздействието им (част 2)

„Всички вещества са отровни; няма такива които са безопасни. Точната доза е единствената разлика между отрова и лекарство.“

Парацелз

Алфа-аманитин

А-аманитинът е едно от най-отровните вещества, натурално синтезирани от някой представители на царство Фунги. Накратко - това е отровата, която прави смъртоносни гъбите мухоморки. Принципът на действие е сравнително прост - токсинът има силно привличане към точно определен ензим (РНК полимераза 2), и след като се свърже с него го прави безполезен. Тоя ензим се разпорежда с копирането на ДНК молекулите в новосинтезираните клетки, което пък ако се прекъсне, се отразява крайно зле върху органи като бъбреците и черния дроб, понеже те трябва непрекъснато да "регенерират". Лошото при този токсин е, че симптоми на отравяне започват да се появяват едва на втория-третия ден от поглъщането, което прави стомашната промивка безмислена. Още по-лошо е, че първоначалните симптоми отшумяват за няколко дни, през което време органите продължават да се увреждат. Смъртта настъпва около десетия ден, в следствие от пълно спиране работата на бъбреците, черния дроб и дихателните механизми, както и от отравяне на кръвта с всякакви гадости, които увредения черен дроб не може да пречисти. Не особено оптимистичен е варианта с трансплантация на черен дроб, който е възможен като опция за спасяването на организма, но пък отнема много повече време от необходимото за спасяване на живота ;)

Ореланин

Това е друг весел токсин, който можем да открием в отровните гъбки (но такива май не се срещат в България). Щом попадне в организма, започва да "краде" алуминиеви йони и да ги връзва за органични съединения. С това се нарушава нормалния окислително-възстановителен процес на клетките, и те започват да се увреждат. Естествено, пак потърпевши са бъбреците и черния дроб, които започват да отказват след известно време. Тук симптомите на отравяне се появяват дори още по-късно, след около седмица, че понякога и две. Те пък приличат на обикновен грип, и не винаги се установява точно отравяне. Бъбреците спират да работят, и ако не се лекува по спешност, настъпва отравяне на кръвта и смърт, но това е възможно да се случи чак след месец.

Етилен-гликол

По химическия си състав - прост алкохол, етилен-гликолът е най-известен с широкото си търговско приложение като ... антифриз. Понеже е сладникав на вкус, не са редки случаите в които малки деца или животни до поглъщат по погрешка. Което си е лош късмет, защото е силно токсичен дори в малки дози. Метаболизма му в тялото минава на няколко фази - първо се разпада на няколко киселини (дето така и не успях да ги запомня), които в последствие образуват оксалатова киселина. Тя пък се свързва с калция в тялото и започва да образува калциев оксалат, който представлява много дребни кристали с много остри ръбове. Та тези кристали започват да повреждат де що тъкани срещнат по пътя си, финала на който е в бъбреците. Там започват да се акумулират и усърдно да го увреждат, като се стига до пълното спиране на функциите му и евентуално - смърт. Всичките тия галимации могат да се избегнат (или поне част от тях), ако на отровения се даде някакъв етилов алкохол - една яка ракия примерно. Етанолът се свързва с етилен-гликола до безобидни съединения и се изхвърля от тялото чрез урината. Напоследък обаче вместо етилен-гликол за антифриз се използва безобидния пропилен-гликол, който освен като антифриз се използва за какво ли не - в повечето козметични продукти, които ви се намират наоколо, ще откриете въпросното нещо.

Цианиди

Без съмнение, цианидите са едни от най-смъртоносните и бързо-действащи отрови. С това си качество се славят мнозинството цианидни съединения, като най-популярни сред тях са циановодорода и калиевия цианид (цианкалий). Всъщност цианидите имат много приложения в индустрията, но са били използвани широко и заради най-простото си качество - да доставят бърза смърт. Газовите камери, използвани както в Германия, така и в щатите и СССР, са работели изключително с циановодород; много от важните личности на Хитлериска Германия са прибягнали до хапче от калиев цианид, за да не бъдат пленени (сред тях са ген. Ромел, Ева Браун, Химлер, Гьоринг); а в последните години беше разкрито, че по време на Студената война на астронавтите и от двете страни са били давани капсули калиев цианид, като авариен вариант в случай на непоправима повреда в корабите или станциите. Доколкото ми е известно обаче не е имало случай да са използвани.
Механизмът на токсичност е сравнително прост, което всъщност го прави толкова бързо-действащ. При попадане в организма, цианида се свързва с определен ензим (който отговаря за синтеза на аденозин-трифосфат) и блокира действието му, като при това положение клетките не могат да преобразуват кислорода в АТФ. Най-силно засегнати са сърцето и централната нервна система, като най-силно нуждаещи се от кислород. При поемане на количества от около 6 мг/кг се изпада в безсъзнание за около половин минута, смъртта настъпва до 45 минути предимно поради спиране на сърцето.

Стрихнин

Стрихнинът е натурално срещащ се токсин, едно от най-горчивите естествени вещества, открит в едно скромно азиатско дръвче. Принципа му на токсичност го прави много популярен в криминалната литература, и вероятно почти всеки е чел подобна история. Въпреки това обаче реалните случаи на отравяне са сравнително редки, и противно на очакванията не се използва често за убийства, още по-малко за самоубийства. Да умреш от стрихниново отравяне е ... лошо. Симптомите са крайно болезнени за жертвата, и направо кошмарни за околните. При попадане в тялото, стрихнина блокира глициновите рецептори (разположени предимно по гръбначния стълб и изобщо в централната нервна система), като по този начин пречат на невротрансмитера глицин да изпълнява функциите си. До 20 минути след приемането му започват мускулни спазми, като се започва от главата и врата. Спазмите се разпространяват по всеки мускул в тялото, заедно с неконтролирани конвулсии. Конвулсиите могат да продължат до 1-2 часа, като смъртта настъпва или от задушаване (поради блокиране на мускулатурата която управлява дихателния процес), или от тотално изтощение на тялото. В момента на смъртта настъпва и следсмъртното вкочаняване (rigor mortis), което по принцип би трябвало да настъпи няколко часа след биологичната смърт.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли в тролосферата.