03 септември, 2007

Внимание, деца!(?)

Днес за пореден път станах свидетел на един от най-големите абсурди в обществения живот. И както в повечето случаи, никой освен мен не осъзнава абсурдността на ситуацията, а всички го приемат за нещо нормално. Нещо като тютюнопушенето - всички разправят колко е вредно, но никой не прави нещо сериозно по въпроса. Но аналогиите с вредния навик свършват дотук, предимно защото мнозинството ще се усъмни във вредността на въпросния социален феномен. За какво става дума? Като един средностатистически (млад) човек със средностатистически (вредни) навици бях топологично разположен в близост до любимото ми заведение (което е далеч от средностатистическите) и упражнявах един от въпросните вредни навици, а именно - усвояване на 1/4 от дневната порция кофеин. Сакралното за мен място споделяха още някакви субекти, между които и няколко лелки с деца. Лелки е условно казано, защото някой бяха по-малки и от мен, а малките чудовища бяха на около 4 години.

Тук започват мъките ми. Имам някакъв изключително интересен отрицателен афинитет към малки деца, както и напълно отсъстващ родителски инстинкт. Понятието "pediaphobia" е бедно за да концентрира сложния набор от чувства, които изпитвам по повода. Може би благодарение на това ми качество се дължи нестандартния ми поглед върху нещата, липсва ми социалната нагласа да гледам на децата като на нещо нормално, каквото и да вършат те. Но понякога е досадно и боли глава. Та да се върна на размислите си. Въпросните малки чудовища през цялото време се упражняваха на социални контакти по своя си собствен начин, а именно крясъци, писъци, нечленоразделни звуци, систематично унищожаване на местната флора (едно от приятните неща, останали наоколо). Как се възприема това от околните? Да кажем - не особено адекватно. Родителското тяло беше почти изцяло незаинтересовано от поведението на "наследниците" си, с изключение на едно-две вяли подвиквания, когато малките започваха да се търкалят по плочките. Останалите посетители се опитваха да не обръщат внимание, поведение което винаги ме е изумявало. Конформизма, който царства по отношение на детското поведение, е едно от най-непонятните неща в обществото. Същото това общество оставя децата да се развиват, да вземат пример и да подръжават на най-вредната среда в която могат да попаднат - семейството. В никой случай (освен в някой изключения) не мога да се съглася, че семейството е най-подходящата среда за развитието на една бъдеща съставна част от социума, от която се очаква адекватно и полезно поведение както към себе си, така и към всички останали. А какво се получава на практика? Децата биват оставяни да попиват най-лошите характеристики на обкръжението си. Колко според вас са нормалните семейства в България, от които децата ще вземат добър пример? А колко са в Европа? Или по света? Е, малко са. Твърде малко. Никой няма да си признае че не е добър родител, но днес всички виждаме доказателствата за това. Обучението по социално поведение и адекватност към света е оставено на самотек, никой не го интересува как се държи детето му, докато не навърши 5-6-7-8 години. А някой дори и до края на живота си не се интересуват. И как се очаква тези деца да са полезни, адекватни и най-важното - нормални, след като са оставени да попиват негативите на една безполезна градивна единица на "цивилизованото" общество - семейството. Контрола върху поведението е точно нулев, колкото и да се опитват да ми доказват обратното връстниците ми, които имат нещастието да отглеждат деца в момента. Едно нормално поведение на дете на 4 години не се изразява в това то да се търкаля между масите и в краката на хората, докато издава нечленоразделни звуци заедно с другарчетата си. Поправете ме, ако имам грешна представа за адекватно поведение.

Какво се случва, когато на улицата автомобил блъсне дете? Винаги, абсолютно винаги изкарват шофьора виновен. Несъобразена скорост и прочее глупости. Абсурдна и много специфична дискриминация. Никой не се замисля защо това малкото е решило да плонжира весело пред автомобила. Смее ли някой да обвини родителите, заради безумната им вяра, че отглеждат по правилен начин "наследника" си, а всъщност дори не си мърдат пръста за да му набият в главата най-елементарни неща от живота. Малките не разбирали, ще кажете? Напротив, разбират много добре, но ако някой си мисли че с едно подвикване между другото "Недей да излизаш на улицата" ще ги научат да се пазят от автомобилите - няма да стане. Децата са любопитни към всичко, а обществото в което живеем води една инатлива политика за подтискане на любопитството, вместо да използва потенциала му.

Е, това е една от многото причини да не желая да оставя деца на едно подобно общество. Та то дори не умее да инвестира в бъдещето си, дори не си мръдва пръста за да направи нещо по въпроса, а очаква всеки ден полезните си членове, навършили 18 години и току-що извадени от опаковката. А всички знаем че това е много далеч от реалността.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли в тролосферата.