04 юли, 2007

Кранево, сезонната заетост, лошото впечатление и други добродетели

Въпреки че минаха 3 дни, едва сега се сещам да опиша впечатленията си от едно от редките ми посещения на родния морски бряг. Поводът беше отчасти july morning, отчасти заради любима моя девойка, отчасти за да си топна задника в голямата солена локва две години по-късно. Както винаги любимите ми БДЖ ми предложиха интересно пътуване (отиване и връщане), подплатено със странни запознанства, разговори с непознати за Живота, Вселената и Всичко останало. Именно затова обичам да пътувам с влакове (съвсем сериозно), тук класовата стратификация се размива почти напълно насред скуката от дългия път, и комуникацията става далеч по-плавна дори между много различни хора. Но да не се отплесвам.

Принципно харесвам българското черноморие, стига да не е в екстремната му частност - Албена, Златни пясъци, Свети Влас и прочее скъпи курортни селища, където едно пепси струва цифром и словом 4 (четири) лева. Аз, като един беден студент, съм порядъчно алергичен към подобни места, без да споменавам отрицателния си афинитет към неприятните субекти с IQ колкото стайна температура, които имат навика да се навъртат там. Та с известни надежди за интересен уикенд, скромна раница и фотоапарат се отправих към село Кранево, с което ме свързват бегли спомени от една лятна екскурзия от основното училище (има-няма 13 години). С влак до Варна, след което маршрутките до околните селца са през половин час. Заради концерта на Manowar маршрутките към Каварна бяха по начесто и претъпкани с колоритни създания. Завиждах им.

Има една аксиома, че първото впечатление винаги е най-лошо. Е, като един виден песимист мога веднага да добавя анекс, че винаги може да става и по-зле. Спирката в Кранево беше вдадена в строеж на някаква сграда. Всъщност, много неща които видях там подозрително напомняха на строящи се хотели и подобните им архитектурни образувания. Ще бъда кратък. Целият курорт, дневен и нощен живот, заведения, магазини, "дискотеки", ресторанти, че дори и кметството, се помещават на една улица. Тротоарите са широки максимум метър, поради неистовото желание на собствениците на гореизброените да разширят бизнеса си в неправилната посока. От което следва пълния транспортен кошмар, странна физическа близост между разминаващите се пешеходци, и чувство за неподреденост (което всъщност изобщо не беше лъжливо). До плажа се стига по черен път, около който също здраво се строи, и на който от минаващите автомобили и камиони праха на практика се сляга едва след полунощ.

Опитах да си намеря квартира. Хазяите със съчувствие ми обясняваха, че за толкова малко време (2 нощувки) цената ще е по-висока, около 10 лв. Една лелка се опита дори да ми развива теория на сезонната икономика и влиянието и върху наемите на недвижими имоти. Както и да е, намерих квартира за 5 лв. на вечер. Квартирата всъщност беше едно скромно бунгало, 3 на 3 метра, в което през деня температурата беше около 5-6 градуса по-висока от външната, а нощите бяха изумително студени. Не съм претенциозен към комуналните условия, бях готов да спя дори по пейките, така че подобно местенце ме устройваше прекрасно.

Последва запознаването ми с условията на сезонен труд. Допускам с голяма вероятност че те са сходни навсякъде по крайбрежието. Въпросната мацка, заради която си направих това малко пътешествие, вече беше сменила 4 местоработи, така че имах възможност да се срещна с доста от бившите й колеги. Доволни нямаше. Повечето живееха в скромни условия, подобни на квартирата която току що бях открил. Бяха подписали фиктивни договори, в които се говореше за 8 часов работен ден, и заплата около 200-250 лв. На практика работеха минимум по 12 часа на ден, за около 400 лв. на месец, без да се броят бакшиши. В един магазин собственика бил искрено възмутен, поради факта че девойките които работеха там (от 9 сутринта до 12:30 през нощта) поискали поне един почивен ден през седмицата. Буквално думите му били "Няма как да има почивен ден, след като е разгара на сезона, губят се много клиенти, навсякъде се работи така ... бла бла". И после се чудим защо обслужването по черноморието не е на ниво. Как да е на ниво, когато персонала е нещастен, недоспал, с минимална заплата и бачкащ като луд без почивка. Ако това не е експлоатация на човешкия труд, не знам как иначе би могло да се нарече. Съчувствах им. Наистина недоумявах защо тия хора все още висят там, и без това нямаше да се върнат със заплащане отговарящо на труда им.

Е, една от основните причини поради които отидох край морето - July morning, леко се провали. Изумителния студ и вятър който ни посрещна на плажа беше особено деморализиращ, и ние най-позорно се предадохме някъде към 2 и нещо. Поне можахме да гледаме фойерверките след концерта на Manowar.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли в тролосферата.