16 май, 2006

Жената

Тя винаги носи със себе си аура, един ефирен облак от аромати и жестове, които карат цялата „мъжка планета” да учи, работи, развива, воюва и дори епилира. Защото ние, бидейки самци сме дарени с ум, който спира да работи при един единствен неин поглед, и почва да прави вълшебства ако тя го пожелае.” Не мога да не се съглася с този цитат, написан по никое време от скъп мой колега, когото съвсем безразсъдно използвах за кошче за душевни отпадъци. Всеки, който е обичал поне малко през живота си, е наясно че във всички клишета които сме чували и продължаваме да измисляме има по капка истина. И всеки път когато дойде края и се сблъскаме с кошмарната фраза “Нека си останем просто приятели” на всички ни се струва че всички високопарни глупости са измислени от лаици, които никога не са обичали, никога не са били зарязвани, и никога не са били наранявани. Въпросната кошмарна фраза задържа вниманието ми по-дълго от обичайното, след като я чух за пореден (втори) път, може би защото иначе логичният ми мозък отказваше да следва дедуктивния ход на събитията и търсеше странности за които да се закачи.

С какви ли подбуди жените (предимно) се опитват да ни пробутат това клише, толкова очукано и поръбено от словесното разиграване, че вече се е превърнало в нещо без което класическото зарязване не минава? Всъщност, всичко зависи от това в кой край на моста се намираш. Докато у един от двама ви все още се размотават онези специфични психологически и психосоматични елементи, които глупаците наричат любов или дори обич (мразя тази дума), не е възможно да се осъществи това състояние на нещата, което се нарича “Просто приятели”. Може да минат години преди тези елементи да бъдат изхвърлени от системата, но докато те са вътре и изгризват соя път към ентропията, злощастният индивид няма да се примири с квалификацията “приятел”. Стремежът му да се върне от състоянието “приятел” към състоянието “нещо повече” винаги подсъзнателно ще проваля поначало добрите му съзнателни намерения да не драпа за нещо повече и да се примири. В това няма нищо чудно, доказал го е някой си Маслоу още преди петдесетина години. Нуждата от любов и принадлежност винаги ще теглят човека нанякъде, пък било то към върха или към дъното. В случая мъжете сме в сравнително неизгодна позиция, понеже плискащият се из нас тестостерон може да ни изиграе лоша шега, и да ни направи агресивни в момент в който не трябва да сме такива. Изразих се твърде утопично. Ще опитам пак ... Повечето мъже сме кретени и ще се опитаме да направим всичко възможно за да злепоставим, обидим, нараним и изобщо прецакаме човека който ни е зарязал. Въпреки нежеланието си да използвам засукани изрази, не мога да не се стърпя да използвам понятието когнитивен дисонанс - възприемането на две противоречащи си познания и отработването на нов индивидуален когнитивен модел на света (д-р Кършакова би била горда с мен). Та именно справянето с подобен проблем може да ни накара да се държим странно, тъпо, инфантилно, грубо и отмъстително, и докато това за нас изглежда в реда на нещата, хората около нас биха си казали “Той не беше такъв простак ...” За жалост съм бил свидетел на доволен брой подобни изпълнения, и всячески се стремя да избягвам подобни нездрави състояния на духа.

Но да си довърша мисълта за жените. Най-добър вариант за справяне със ситуацията би бил намиране на заместител, колкото и гадно да прозвучи това на женската част от населението (мили дами, във ваше отсъствие говорим какви ли не далеч по-неприятни сквернословия, така че ще се наложи да ми простите тази ми фриволност). Въпреки нежеланието на потърпевшите да се захващат с подобно сложно от психическа гледна точка начинание, то изглежда работи добре. С изключение, разбира се, на затворения цикъл “Клин клин избива, но последния винаги остава”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли в тролосферата.