11 януари, 2008

Митът "Български етнически модел"

Години наред на моето поколение му беше втълпявана идеята за българския етнически модел. Накратко, това е идеята че различните етноси живеят в мир и хармония едни с други. Бяха давани за пример най-различни частни случаи в селата със смесено население, особено в граничните региони, в големите градове с цели етничски обособени квартали и прочее. Още в началото на прехода някой политически партии дори използваха това понятие в политическата си платформа в предизборна обстановка. И ние почти повярвахме че това е истина. Обаче.


Обаче истината се оказа съвсем друга. Стана ясно колко много междуетнически проблеми е криел комунистическият режим. И след като свободата на словото стана факт, всички подобни проблеми започнаха бавно да изплуват, социалните пластове започнаха да се слягат и мръсната пяна започна да изплува. Нямам предвид някакви ярко изразени улични размирици или нещо подобно на гражданска война, не. В това отношение поне сме далеч от Франция или Германия. Така или иначе ако нещо подобно се беше случило, нямаше да пиша тези редове. Става дума за едно едва забележимо напрежение, което всички усещаме, но което малцина могат да опишат. Понякога това напрежение намира отдушник чрез някоя друга вандалска проява или сбиване, но засега нищо сериозно. И неизказаното обществено мнение е да се продължава по този начин.

През изминалите години станахме свидетели на много опити за интегриране на малцинствените групи в обществото ако не като полезни, то поне не като вредни субекти. Никой от отговорните личности обаче не реши да се поинтересува как точно се решават тези проблеми в други страни, в които малцинствените проблеми продължават вече няколко поколения. Но дори и да го бяха направили, отговора щеше да е твърде обезкуражаващ - не се прави нищо. Или поне се опитва да се направи нещо, но без някакъв особен резултат. Малцинствените групи във вече споменатите Франция и Германия са толкова плътно капсулирани в себе си, и толкова затворени за останалите, че на практика живеят в свой собствен свят, агресивни към външна намеса и отстояващи дори със сила границите на социокултурния си ареал. Какво е положението в България? Все още не толкова трагично, но се доближава с всеки изминал ден. С началото на прехода и заклеймяването на "Възродителния процес", малцинствата придобиха увереност в себе си, превърнаха се от една треторазрядна социална група в пълноправен участник в обществения живот. Изкушавам се да загатна и идеята за реваншизъм, но се съмнявам че днешното поколение изобщо е наясно със събитията случили се преди 20 години. Въпреки това резултата е налице - капсулиращи се групи, социални проблеми, политически лидери, които подклаждат напрежението, понякога без дори да разбират че го правят. Лошото обаче е, че съществуват политически лидери, които съвсем целенасочено създават напрежение сред малцинствата, насаждайки им самосъзнание което е далеч от българското и по този начин осигурявайки си постоянен електорат, който гласува на базата на принадлежността си към групата, а не с оглед политически или социални послания и позиции.

Най-очевидните проблеми обаче са други. Всички говорим за интеграция и равни начала за всички етноси, защита от дискриминация на етническа и верска основа, както и специални социални грижи за малцинствените групи. Никой обаче не се замисля, че всички тези неща са насочени в една посока - към малцинствата, без ни най-малко да се вземе под внимание по-голямата група. Получава се едно скрито поощряване на всички негативни особености на същите тези малцинства, на които всъщност се опитваме да помагаме. За каква интеграция изобщо може да става дума, след като отделните етноси са толкова различни в социалното си поведение? А истинската интеграция трябва да започне от основите, а не от покрива.

Примери за несъответствие между социалните поведения на етносите може да откриете само докато излезете на улицата. Наблюдавайте поведението на една сравнително млада циганска компания (и нека се разберем - понятието "ром", което се опитаха да насадят като компромисно е исторически неадекватно, както и обидно за циганите, които все още държат на културата си). Повечето от членовете на компанията се държат, да речем, темпераментно. Говорят високо, почти никога на български, активно жестикулират, и изобщо на пръв поглед се държат арогантно. Изглежда че всичко това е нарочно, и се прави за да дразни останалите, но по-скоро предполагам че се дължи на наследено специфично социално поведение. За не толкова темпераментните българи подобно поведение е дразнещо, агресивно спрямо тях и изобщо неприемливо. От тук се придобива навик на отбягване на подобни групи, освен ако не е напълно наложително, а дори и тогава контакта с тях се прави крайно предпазливо и с презумпцията "те не ми мислят доброто". Просто не е възможно двете групи - българска и циганска - да се интегрират една с друга, именно поради нещо толкова елементарно като социалното поведение. Първите живеят с презумпцията, че вторите по дефиниция са лоши хора, невъзпитани, безработни, крадци и престъпници. Вторите все повече се озлобяват от дискриминацията на първите и все повече се капсулират в себе си. Дискриминацията започва да става и двупосочна - вторите дискриминират първите в населените места където са мнозинство. Фрапиращи са случаите в Кърджалийско, където дори в местните администрации отказват да обслужват граждани на български език. Като това е от дребните примери. Изход от този затворен кръг липсва.
Липсва и политическа воля за намиране на радикално решение, и поради това напрежението ще продължава да се нагнетява. Ситуацията е напълно патова, защото дори и една война не би могла да обедини толкова различните етноси. Всичко изпробвано досега постига по-скоро обратен ефект.

В заключение бих могъл само да кажа че не съм оптимист за етническия мир в страната. Не и в дългосрочен план. Станахме свидетели на твърде много етнически конфликти твърде близо до нас, за да можем да ги пренебрегнем с лека ръка. В най-лошия случай предполагам че етническото напрежение ще ескалира по някакъв начин. Малко вероятно е, пък и не е и логично, да бъде оспорена целостта на държавата в дългосрочен план, но е много по-вероятно да се стигне до сблъсъци на расова, религиозна и етническа основа.

1 коментар:

  1. Ник, безспорно заставам зад всичките ти писания и твърдя, това е и моята гледна точка. Само, че не знам дали си се замислял, ама ако имаше достатачно "хапчо-папчо"(или къде викаше баба ми манджора/едене), на тия проблеми малко щеше да им се обръща внимание. Просто много започнахме да гледаме в чуждата паничка, кой, какви осигуровки получавал, кой, колко ваучери за дърва/ток... Ако народа беше сит, никой нямаше да гледа що става в Малчо Малчев (известен цигански кв. в Търговище).
    Иначе да, делене има. Все повече са, и са все по силни.
    Другото, което разбрах от поста ти е, че любимата ти дума на дневен ред е "капсулиране". :П

    ОтговорИзтриване

Добре дошли в тролосферата.